Перевод: с болгарского на английский

с английского на болгарский

сто км в

  • 1 сто

    (one) hundred
    на сто per cent
    1. (изцяло) completely, entirely
    2. (непременно) dead-sure, most certainly/surely
    сто на сто ще дойде he is sure/certain/bound to come
    сто пъти съм ти казвал if I've told you once, I've told you a hundred times
    * * *
    бройно числ. (one) hundred; на \сто per cent; \сто на \сто 1. ( изцяло) completely, entirely;
    2. ( непременно) dead-sure, most certainly/surely; \сто на \сто ще дойде he is sure/certain/bound to come; \сто процента! разг. You bet (your life)!
    * * *
    hundred
    * * *
    1. (one) hundred 2. 2) (непременно) dead-sure, most certainly/surely 3. СТО на СТО 1) (изцяло) completely, entirely 4. СТО на СТО щe дойде he is sure/certain/bound to come 5. СТО пъти съм ти казвал if I've told you once, I've told you a hundred times 6. на СТО per cent

    Български-английски речник > сто

  • 2 сто

    hundred

    Български-английски малък речник > сто

  • 3 на сто

    percent

    Български-Angleščina политехнически речник > на сто

  • 4 със сто деления

    centigrade

    Български-Angleščina политехнически речник > със сто деления

  • 5 стопля

    сто̀пля,
    сто̀плям гл. warm (up), heat (up); прен. warm; \стопля душата warm the cockles of the heart;
    \стопля се grow/get warm, warm up; warm o.s. (на at).

    Български-английски речник > стопля

  • 6 стопаджия

    сто̀паджия,
    м., -и разг. hitch-hiker.

    Български-английски речник > стопаджия

  • 7 стопустройство

    сто̀пустро̀йство,
    ср., -а ел. locking device.

    Български-английски речник > стопустройство

  • 8 без

    1. (липса) without; less; free of; with, missing
    без добра воля нищо не става without/wanting good will nothing can be done
    платиха ми сто лева без данък общ доход; was paid a hundred levs less income tax
    без задължения free of debt
    без здраве няма радост no joy without health
    без едно ухо with an ear missing
    без брада и мустаци clean/close-shaven
    без пари съм be without money, have no money; be moneyless/penniless, be hard pressed for money
    това е без пари that is free of charge, ( много евтино) that's dirt cheap
    без изключение without exception, with no exception
    без съмнение no/beyond doubt, doubtless
    без край without end, endless
    без приятели without friends, friendless
    без ред pell mell; in a disorderly fashion
    без шапка съм (в момента) he without o.'s hat, have no hat on, ( не притежавам) have no hat
    пия кафе без захар not take sugar in o.'s coffee
    с или без захар пиете кафето си? do you take sugar in your coffee?
    не без интерес not without interest, with some interest
    каквото с него такова без него it doesn't make much difference either way
    2. мат. minus
    осем без две е шест eight minus two is/leaves six
    часът е три без пет it is five to /ам. of three
    три килограма без сто грама a hundred grams short of three kilograms
    4. без да without (c ger.), (след отриц. или въпрос. изречения) but that
    не минава ден без да вали not a day but what/that it rains
    децата никога не са играли без да се скарат след това the children never played but that a quarrel followed
    без да забележа without noticing
    без да ща without meaning to, involuntarily
    без дори да never so much as (c ger.); without so much as (c ger.)
    без време prematurely; unexpectedly, out cf season
    без друго surely, certainly
    той без друго ще пише he's sure to write, he's bound to write, he'll most certainly write, he won't fail to write
    без малко nearly, all but, almost, just narrowly missed (c ger.)
    без оглед на regardless of, irrespective of
    и без това anyway, as it is
    без мене (не ме включвайте) count me out! include me out!
    * * *
    предл.
    1. ( липса) without; less; free of; with … missing; \без брада и мустаци clean/close-shaven; \без едно ухо with an ear missing; \без задължения free of debt; \без пари съм be without money, have no money; be moneyless/penniless, be hard pressed for money; \без ред pell mell; in a disorderly fashion; \без съмнение no/beyond doubt, doubtless; \без шапка съм (в момента) be without o.’s hat, have no hat on, ( притежавам) have no hat; каквото с него такова и \без него it doesn’t make much difference either way; пия кафе \без захар not take sugar in o.’s coffee; платиха ми сто лева \без данък “ Общ доход” I was paid a hundred levs less income tax; това е \без пари that is free of charge, ( много евтино) that’s dirt cheap;
    2. мат. minus;
    3. ( недостиг) to, of; три килограма \без сто грама a hundred grams short of three kilograms; часът е три \без пет it is five to/амер. of three;
    4. съюз: \без да without (c ger.), ( след отриц. или въпр. изречения) but that; \без дори да never so much as (c ger.); without so much as (c ger.); децата никога не са играли, \без да се скарат след това the children never played but that a quarrel followed; и \без това натегната атмосфера the already tense atmosphere; не минава ден, \без да вали not a day but what/that it rains; • \без време prematurely; unexpectedly, out of season; \без друго surely, certainly; \без малко nearly, all but, almost, just narrowly missed (c ger.); \без мене (не ме включвайте) count me out! include me out! \без оглед на regardless of, irrespective of; и \без това anyway, as it is; той \без друго ще пише he’s sure to write, he’s bound to write, he’ll most certainly write, he won’t fail to write.
    * * *
    ex; minus; without
    * * *
    1. (липса) without;less;free of;with, missing 2. (недостиг) to, of 3. БЕЗ брада и мустаци clean/close-shaven 4. БЕЗ време prematurely;unexpectedly, out cf season 5. БЕЗ да without (c ger.), (след отриц. или въпрос. изречения) but that 6. БЕЗ да забележа without noticing 7. БЕЗ да ща without meaning to, involuntarily 8. БЕЗ добра воля нищо не става without/wanting good will nothing can be done 9. БЕЗ дори да never so much as (c ger.);without so much as (c ger.) 10. БЕЗ друго surely, certainly 11. БЕЗ едно ухо with an ear missing 12. БЕЗ задължения free of debt 13. БЕЗ здраве няма радост no joy without health 14. БЕЗ изключение without exception, with no exception 15. БЕЗ край without end, endless 16. БЕЗ малко nearly, all but, almost, just narrowly missed (c ger.) 17. БЕЗ мене (не ме включвайте) count me out! include me out! 18. БЕЗ оглед на regardless of, irrespective of 19. БЕЗ пари съм be without money, have no money;be moneyless/ penniless, be hard pressed for money 20. БЕЗ приятели without friends, friendless 21. БЕЗ ред pell mell;in a disorderly fashion 22. БЕЗ съмнение no/beyond doubt, doubtless 23. БЕЗ шапка съм (в момента) he without o.'s hat, have no hat on, (не притежавам) have no hat 24. децата никога не са играли БЕЗ да се скарат след това the children never played but that a quarrel followed 25. и БЕЗ това anyway, as it is 26. каквото с него такова БЕЗ него it doesn't make much difference either way 27. мат. minus 28. не БЕЗ интерес not without interest, with some interest 29. не минава ден БЕЗ да вали not a day but what/that it rains 30. осем БЕЗ две е шест eight minus two is/leaves six 31. пия кафе БЕЗ захар not take sugar in o.'s coffee 32. платиха ми сто лева БЕЗ данък общ доход;was paid a hundred levs less income tax 33. с или БЕЗ захар пиете кафето си? do you take sugar in your coffee? 34. това е БЕЗ пари that is free of charge, (много евтино) that's dirt cheap 35. той БЕЗ друго ще пише he's sure to write, he's bound to write, he'll most certainly write, he won't fail to write 36. три килограма БЕЗ сто грама a hundred grams short of three kilograms 37. часът е три БЕЗ пет it is five to/ам. of three

    Български-английски речник > без

  • 9 петдесет

    fifty
    петдесет на сто fifty per cent
    петдесет на сто има шанс there's a fifty-fifty chance, it's fifty-fifty
    * * *
    петдесѐт,
    бройно числ. fifty; \петдесет на сто fifty per cent; \петдесет на сто има шанс there’s a fifty-fifty chance, it’s fifty-fifty.
    * * *
    fifty
    * * *
    1. fifty 2. ПЕТДЕСЕТ на сто fifty per cent 3. ПЕТДЕСЕТ на сто има шанс there's a fifty-fifty chance, it's fifty-fifty

    Български-английски речник > петдесет

  • 10 вълк

    wolf (pl. wolves)
    вълк в овча кожа a wolf in sheep's clothing
    морски вълк разг. an old salt
    стар вълк прен. an old hand
    гладен съм като вълк be as hungry as a wolf
    вълк козината си мени, нрава си не мени the wolf may lose his teeth but never his nature; what is bred in the bone will come out in the flesh; can the leopard change his spots
    вълкът и броено яде the wolf will eat sheep that have been counted, a thief will stop at nothing
    и-ът сит, н агнето цяло вж. агне
    на вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата self done is well done; all is well when one fends for o.s.
    влизам на вълка в устата run into the wolf's den, walk/run o.'s head into the lion's mouth
    сам вкарвам вълка в кошарата play into s.o.'s hands; put the cat among the pigeons/near the goldfish bowl
    той сам пусна вълка в кошарата it's a bird of his own hatching
    стар вълк в кошара не влиза old birds are not caught with chaff
    главили вълка за овчар set a thief to catch a thief
    говорим за вълка, а вълкът в кошарата talk of the devil and the devil is sure to appear
    глутница вълци a pack of wolves
    на сто вълци кози крак make two bites of a cherry; a scanty share
    вълк пастърма държи ли? what chance has a snowball in hell?
    * * *
    м., -ци, (два) въ̀лка зоол. wolf, pl. wolves; глутница \вълкци a pack of wolves; • влизам на \вълкка в устата run into the wolf’s den, walk/run o.’s head into the lion’s mouth; \вълкк в овча кожа wolf in sheep’s clothing; \вълкк пастърма държи ли? what chance has a snowball in hell? \вълккът козината си мени, нрава ­ не the wolf may lose his teeth but never his nature; what is bred in the bone will come out in the flesh; can the leopard change his spots; главили \вълкка за овчар set a thief to catch a thief; говорим за \вълкка, а той в кошарата talk of the devil and the devil is sure to appear; и \вълккът сит, и агнето цяло you cannot make an omelette without breaking the eggs, you cannot have your cake and eat it; морски \вълкк разг. old salt; на \вълкка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата self done is well done; all is well when one fends for o.’s; на сто \вълкци кози крак make two bites of a cherry; a scanty share; сам вкарвам \вълкка в кошарата play into s.o.’s hands; put the cat among the pigeons/near the goldfish bowl; стар \вълкк прен. an old hand; стар \вълкк в кошара не влиза old birds are not caught with chaff; той сам пусна \вълкка в кошарата it’s a bird of his own hatching; човек за човека е \вълкк man is a wolf to man.
    * * *
    wolf (pl. wolves): a вълк in sheep's clothing - вълк в овча кожа
    * * *
    1. wolf (pl. wolves) 2. ВЪЛК в овча кожа a wolf in sheep's clothing 3. ВЪЛК пастърма държи ли? what chance has a snowball in hell? 4. ВЪЛКът и броено яде the wolf will eat sheep that have been counted, a thief will stop at nothing 5. влизам на ВЪЛКа в устата run into the wolf's den, walk/ run o.'s head into the lion's mouth 6. главили ВЪЛКа за овчар set a thief to catch a thief 7. гладен съм като ВЪЛК be as hungry as a wolf 8. глутница вълци a pack of wolves 9. говорим за ВЪЛКа, а ВЪЛКът в кошарата talk of the devil and the devil is sure to appear 10. и -ът сит, н агнето цяло вж. агне 11. морски ВЪЛК разг. an old salt 12. на ВЪЛКа затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата self done is well done;all is well when one fends for o. s. 13. на сто вълци кози крак make two bites of a cherry;a scanty share 14. сам вкарвам ВЪЛКa в кошарата play into s. o.'s hands;put the cat among the pigeons/near the goldfish bowl 15. стар ВЪЛК в кошара не влиза old birds are not caught with chaff 16. стар ВЪЛК прен. an old hand 17. той сам пусна ВЪЛКа в кошарата it's a bird of his own hatching 18. човек за човека е ВЪЛК man is a wolf to man: ВЪЛК козината си мени, нрава си не мени the wolf may lose his teeth but never his nature;what is bred in the bone will come out in the flesh: can the leopard change his spots

    Български-английски речник > вълк

  • 11 деветдесет

    ninety
    деветдесет на сто ten to one
    през деветдесетте години на миналия век in the nineties (of the last century)
    * * *
    деветдесѐт,
    бройно числ. ninety; \деветдесет на сто ten to one.
    * * *
    ninety
    * * *
    1. ninety 2. ДЕВЕТДЕСЕТ на сто ten to one 3. през ДЕВЕТДЕСЕТте години на миналия век in the nineties (of the last century)

    Български-английски речник > деветдесет

  • 12 живея

    1. live (и прен.); be alive
    живял едно време once upon a time there lived
    не му се живее he is tired of life
    живея втори живот it was a narrow escape/a close squeak
    да живее... long live..., разг. three cheers for...
    да живееш сто години! may you live to be a hundred
    няма да живея с орлите life is short, I won't live for ever
    2. (пребивавам) live (в in), reside (in, at)
    (временно) be living, be staying
    живея на улица Х номер 25 I live at 25, X Street
    живея на петия етаж I live on the fifth floor
    живея на тази улица I live in that street
    живея на село/в град I live in the country/in a town
    живея при родителите си I live with my parents
    живея в две стаи I occupy/inhabit two rooms
    живеем на тясно we live in crowded conditions
    живея в една стая с него we share a room with him; we room together
    живея под наем be a tenant, rent o.'s home
    къща, в която живеят работници под наем a house tenanted by workers
    живея със спомени live in the past, live on o.'s memories
    живея с илюзии live with o.'s illusions; live in a fool's paradise
    живея с надежда hope, be hopeful
    живея редовен живот lead a regular life; keep regular hours
    живея хубаво/щастливо live a happy life
    живея безгрижно/весело lead a carefree/gay life
    живея самотно lead a solitary existence/life
    живея като куче lead a dog's life
    живея както намеря за добре live as I think fit
    добре си живея I have nothing to complain of
    живея с някого (спогаждам се) get along with s.o.
    живеят като куче и котка they lead a cat and dog life
    живея с чужди жени разг. womanize, be a womanizer
    с него не може да се живее he makes life intolerable; he is hard to get on with
    живея скромно live in a small way
    живея оскъдно, живея тежък живот lead a hard life, live rough
    живея в нищета live in poverty/destitution
    живея на широко/на широка нога live at a high rate, live in a grand style
    живея богато be/live/lie in clover, live off the fat of the land
    имам от какво да живея have enough to live on/upon
    живея от труда си live by o.'s work/by working, live on o.'s own earnings, keep o.s.
    живея от заплатата си live on o.'s salary
    едва живее с тази заплата he can hardly exsist on this salary
    живея от перото си live by o.'s pen, earn o.'s living by writing
    живея чрез мошеничество live by o.'s wits
    живея на гърба/за сметка на някого live on s.o.
    живея от подаяния live on charity
    * * *
    живѐя,
    гл., мин. св. деят. прич. живя̀л 1. live (и прен.); be alive; да живее … long live …, разг. three cheers for …; да живееш сто години! may you live to be a hundred; \живея втори живот it was a narrow escape/a close squeak; живял едно време once upon a time there lived; не му се живее he is tired of life; няма да \живея с орлите life is short, I won’t live for ever;
    2. ( пребивавам) live (в in), reside (in, at); ( временно) be living, be staying; живеем на тясно we live in crowded conditions; \живея в две стаи I occupy/inhabit two rooms; \живея в една стая с него we share a room with him; we room together; \живея под наем be a tenant, rent o.’s home; \живея при родителите си I live with my parents;
    3. ( съществувам по даден начин) live; добре си \живея I have nothing to complain of; \живея богато be/live/lie in clover, live off the fat of the land; \живея както намеря за добре live as I think fit; \живея като куче lead a dog’s life; \живея на гърба/за сметка на някого live/sponge on s.o.; \живея на широко/на широка нога live at a high rate, live in a grand style; \живея оскъдно, \живея тежък живот lead a hard life, live rough, rough it; have a rough time; \живея от ден за ден live precariously; \живея от перото си live by o.’s pen, earn o.’s living by writing; \живея от подаяния live on charity/alms; \живея от труда си live by o.’s work/by working. live on o.’s own earning, keep o.s.; \живея редовен живот lead a regular life; keep regular hours; \живея с надежда hope, be hopeful; \живея с някого ( спогаждам се) get along with s.o.; ( имам полови връзки с) live with s.o.; \живея с чужди жени разг. womanize, be a womanizer; \живея самотно lead a solitary existence/life; \живея скромно live in a small way; \живея със спомени live in the past, live with o.’s illusions; live in a fool’s paradise; \живея чрез мошеничество live by o.’s wits; живеят като куче и котка they lead a cat and dog life; имам от какво да \живея have enough to live on/upon; с него не може да се живее he makes life intolerable; he is hard to get on with.
    * * *
    dwell ; live: I живея on the fifth floor. - Живея на петия етаж.; reside
    * * *
    1. (временно) be living, be staying 2. (имам полови връзки с) live with s.o. 3. (пребивавам) live (в in), reside (in, at) 4. (съществувам по даден начин) live 5. 3 I live at 6. X Street 7. live (и прен.);be alive 8. ЖИВЕЯ безгрижно/весело lead a carefree/gay life 9. ЖИВЕЯ богато be/live/lie in clover, live off the fat of the land 10. ЖИВЕЯ в две стаи I occupy/ inhabit two rooms 11. ЖИВЕЯ в една стая с него we share a room with him;we room together 12. ЖИВЕЯ в нищета live in poverty/destitution 13. ЖИВЕЯ втори живот it was a narrow escape/a close squeak 14. ЖИВЕЯ както намеря за добре live as I think fit 15. ЖИВЕЯ като куче lead a dog's life 16. ЖИВЕЯ на гърба/за сметка на някого live on s.o. 17. ЖИВЕЯ на петия етаж I live on the fifth floor 18. ЖИВЕЯ на село/в град I live in the country/in a town 19. ЖИВЕЯ на тази улица I live in that street 20. ЖИВЕЯ на улица Х № 21. ЖИВЕЯ на широко/на широка нога live at a high rate, live in a grand style 22. ЖИВЕЯ оскъдно, ЖИВЕЯ тежък живот lead a hard life, live rough 23. ЖИВЕЯ от заплатата си live on o.'s salary 24. ЖИВЕЯ от перото си live by o.'s pen, earn o.'s living by writing 25. ЖИВЕЯ от подаяния live on charity 26. ЖИВЕЯ от труда си live by o.'s work/by working, live on o.'s own earnings, keep o. s. 27. ЖИВЕЯ под наем be a tenant, rent o.'s home 28. ЖИВЕЯ при родителите си I live with my parents 29. ЖИВЕЯ редовен живот lead a regular life;keep regular hours 30. ЖИВЕЯ с илюзии live with o.'s illusions;live in a fool's paradise 31. ЖИВЕЯ с надежда hope, be hopeful 32. ЖИВЕЯ с някого (спогаждам се) get along with s.o. 33. ЖИВЕЯ с чужди жени разг. womanize, be a womanizer 34. ЖИВЕЯ самотно lead a solitary existence/life 35. ЖИВЕЯ скромно live in a small way 36. ЖИВЕЯ със спомени live in the past, live on o.'s memories 37. ЖИВЕЯ хубаво/щастливо live a happy life 38. ЖИВЕЯ чрез мошеничество live by o.'s wits 39. ЖИВЕЯт като куче и котка they lead a cat and dog life 40. да живее... long live..., разг. three cheers for... 41. да живееш сто години! may you live to be a hundred 42. добре си ЖИВЕЯ I have nothing to complain of 43. едва живее с тази заплата he can hardly еxsist on this salary 44. живеем на тясно we live in crowded conditions 45. живял едно време once upon a time there lived 46. имам от какво да ЖИВЕЯ have enough to live on/upon 47. къща, в която ЖИВЕЯт работници под наем a house tenanted by workers 48. не му се живее he is tired of life 49. няма да ЖИВЕЯ с орлите life is short, I won't live for ever 50. с него не може да се живее he makes life intolerable;he is hard to get on with

    Български-английски речник > живея

  • 13 кози

    goat (attr.), goat's, of a goat, of goats
    козе мляко goat's milk
    козя пастърма lean goat's meat salted and dried
    козя брада goat's beard; goatee
    бот. goat's beard
    козя пътека a goat track
    на сто вълци кози крак - вж. вълк
    кози се kid
    * * *
    ко̀зи,
    прил., -я, -е, -и goat (attr.); caprine; goat’s, of a goat, of goats; \козии сирене chevre; \козия брада goat’s beard; goatee; бот. goat’s beard ( Tragopogon pratensis); \козия кожа goat-skin; chevrette; \козия пастърма lean goat’s meat salted and dried; \козия пътека goat track; • на сто вълка \козии крак make two bites of a cherry; scanty share.
    * * *
    caprine
    * * *
    1. goat (attr.), goat's, of a goat, of goats 2. бот. goat's beard 3. козе мляко goat's milk 4. козя брада goat's beard;goatee 5. козя кожа goat-skin 6. козя пастърма lean goat's meat salted and dried 7. козя пътека a goat track 8. на сто вълци КОЗИ крак вж. вълк. 9. се kid

    Български-английски речник > кози

  • 14 някакъв

    пихме някакво кафе we had coffee of a kind
    някакви си сто лири a bare/mere hundred pounds
    някакъв си Иван те търси a certain Ivan has been asking for you
    някакъв човек пита за теб someone is asking for you
    това е някаква мания that is a kind of mania
    * * *
    ня̀какъв,
    неопр. мест., -ва, -во, -ви some (kind of); ( какъв да е) any (kind of); whatever; \някакъвви си сто лири a bare/mere/rotten hundred pounds; \някакъвъв си Петър те търси a certain Peter has been asking for you; пихме \някакъвво кафе we had coffee of a kind.
    * * *
    any{Eni ; some: някакъв people are asking for you - Търсят те някакви хора; whatever
    * * *
    1. (какъв да е) any (kind of);whatever 2. some (kind of) 3. НЯКАКЪВ си Иван те търси a certain Ivan has been asking for you 4. НЯКАКЪВ човек пита за теб someone is asking for you 5. някакви си сто лири а bare/mere hundred pounds 6. пихме някакво кафе we had coffee of a kind 7. това е някаква мания that is a kind of mania

    Български-английски речник > някакъв

  • 15 около

    1. round, around, round about
    земята се върти около слънцето the earth moves round the sun
    животът около нас the life around us
    около него се събра тълпа a crowd gathered round him
    2. (приблизително) about; in the neighbourhood of; some
    около сто about a hundred
    около един час an hour or so
    около десет години a matter of ten years
    струва около... it costs something like...
    3. (относно, във връзка с) about
    новини около най-новите събития news about the latest events
    * * *
    о̀коло,
    предл.
    1. round, around, round about;
    2. ( приблизително) about; in the neighbourhood of; some; \около десет години a matter of ten years; \около един час an hour or so; \около сто about a hundred; струва \около … it costs something like …;
    * * *
    around: He walked около the cinema - Той се разхождаше около киното; about; circa (приблизително); towards (за време)
    * * *
    1. (относно, във връзка с) about 2. (приблизително) about;in the neighbourhood of;some 3. round, around, round about 4. ОКОЛО десет години a matter of ten years 5. ОКОЛО един час an hour or so 6. ОКОЛО него се събра тълпа а crowd gathered round him 7. ОКОЛО сто about a hundred 8. животът ОКОЛО нас the life around us 9. земята се върти ОКОЛО слънцето the earth moves round the sun 10. новини ОКОЛО най-новите събития news about the latest events 11. струва ОКОЛО... it costs something like...

    Български-английски речник > около

  • 16 остарял

    (grown) old
    (отживял) antiquated, outworn, out-of-date, outdated, old-fashioned, out-moded, dated
    остарял със сто години 1 years out of date
    остарял закон/институт an antiquated law/institution
    остарял договор an out-of-date treaty
    остаряла дума an obsolete word
    остаряла система an antiquated system
    остаряло средство an outdated/overworked device
    остарели схващания antiquated/old-fashioned/obsolete conceptions
    * * *
    остаря̀л,
    мин. св. деят. прич. (и като прил.) (grown) old; много \остарял (grown) very old; ( морално) obsolete; ( отживял) antiquated, outworn, out-of-date, outdated, old-fashioned, out-moded, dated; past o.’s sell-by date; остарели данъци tax arrears; \остарял договор out-of-date treaty; \остарял със сто години 100 years out of date; \остарял чек stale cheque; \остаряла дума obsolete word; \остаряло средство outdated/overworked device.
    * * *
    old; antiquated (отживял); dated (отживял){`deitid}; hoary; mossgrown; mouldy (прен.); outworn (износен){autwO;n}; primitive; traditional
    * * *
    1. (grown) old 2. (отживял) antiquated, outworn, out-of-date, outdated, old-fashioned, out-moded, dated 3. ОСТАРЯЛ договор an out-of-date treaty 4. ОСТАРЯЛ закон/институт an antiquated law/institution 5. ОСТАРЯЛ със сто години 1 years out of date 6. ОСТАРЯЛa дума an obsolete word 7. ОСТАРЯЛa система an antiquated system 8. ОСТАРЯЛo средство an outdated/ overworked device 9. много ОСТАРЯЛ (grown) very old 10. остарели схващания antiquated/old-fashioned/obsolete conceptions 11. остарели данъци tax arrears

    Български-английски речник > остарял

  • 17 отбив

    discount, rebate, deduction
    правя отбив make a reduction/rebate
    правя отбив 1 на сто allow a twenty per cent rebate
    правя голям отбив allow a large deduction (за for)
    * * *
    о̀тбив,
    м., само ед. discount, rebate, deduction, markdown; правя \отбив make a reduction/rebate; правя \отбив 20 на сто allow a twenty per cent rebate.
    * * *
    discount; allowance; depreciation
    * * *
    1. discount, rebate, deduction 2. правя ОТБИВ 1 на сто allow a twenty per cent rebate 3. правя ОТБИВ make a reduction/rebate 4. правя голям ОТБИВ allow a large deduction (за for)

    Български-английски речник > отбив

  • 18 пулс

    pulse (и прен.)
    неравен пулс an irregular pulse
    слаб пулс a low pulse
    измервам пулса на някого take s.o.'s pulse
    пипам пулса на някого feel s.o.'s pulse
    пулсът й беше сто в минута her pulse was at a hundred
    * * *
    м., само ед. pulse (и прен.); ( брой на пулсиранията) pulse-rate; измервам \пулса на някого take s.o.’s pulse; неравен \пулс irregular pulse; пипам \пулса на някого feel s.o.’s pulse; \пулсът ѝ беше сто в минута her pulse was at a hundred; слаб \пулс low pulse; ускорен \пулс quick(ened) pulse.
    * * *
    pulse: a quick пулс - ускорен пулс, feel one's pulse - измервам пулса на някого
    * * *
    1. (брой на пулсиранията)-pulse-rate 2. pulse (и прен.) 3. ПУЛСът й беше сто в минута her pulse was at a hundred 4. измервам ПУЛСа на някого take s.o.'s pulse 5. неравен ПУЛС an irregular pulse 6. пипам ПУЛСа на някого feel s.o.'s pulse 7. слаб ПУЛС a low pulse 8. ускорен ПУЛС а quick(ened) pulse

    Български-английски речник > пулс

  • 19 тояга

    stick, staff, cudgel, club, bludgeon
    хващам се за някого като слепец за тояга pin o's. faith on s.o., be quite helpless without s.o.
    * * *
    тоя̀га,
    ж., -и stick, staff, cudgel, club, bludgeon; • докарвам някого да просяшка \тоягаа beggar s.o., reduce s.o. to beggary; на чужд гръб и сто \тоягаи са малко It’s all very well for you to speak; хващам се за някого като слепец за \тоягаа pin o.’s faith on s.o., be quite helpless without s.o.
    * * *
    bludgeon ; staff {stA;f}; stick
    * * *
    1. stick, staff, cudgel, club, bludgeon 2. докарвам някого до просяшка ТОЯГА beggar s.o.. reduce s.o. to beggary 3. на чужд гръб и сто тояги са малко вж. чужд 4. стигам до просяшка ТОЯГА вж. просяшки 5. хващам се за някого като слепец за ТОЯГА pin o's. faith on s.o., be quite helpless without s.o.

    Български-английски речник > тояга

  • 20 цял

    1. entire, whole, all (the); full
    (непокътнат) whole, intact, in one piece
    цяла нота муз. semibreve
    цяло число a whole number, мат. integer
    цял билет full fare
    имам болки по цялото тяло ache all over
    целият е в рани he is a mass of wounds
    цял потънал в скръб grieved all over
    лице цялото усмивки a face wreathed in smiles
    в цял ръст (за потрет) whole-length, full-length
    цялата история на римската империя the whole span of Roman history
    по целия свят all over the world, the world over, throughout the world
    по цял ата страна throughout the country; in the country at large
    с цялата си сила with all o.'s might (and main)
    с цялото си сърце with all o.'s heart, from the bottom of o.'s heart; whole-heartedly
    с цял ата си душа with all o.'s soul
    с цяло гърло at the top of o.'s voice
    цяла дузина a whole/a round dozen
    цяла страница a whole/a full page
    цели страници pages and pages
    цялото човечество all mankind, the whole of humanity
    цял свят знае everybody knows
    оставам цял remain intact
    това е цялата работа that's the long and the short of it
    цели сто лири a cool hundred pounds, a hundred pounds, no less
    през цялото време all the time
    цяла година a whole/a full year
    през цялата година all (the) year round, all the year, throughout the year; round the calendar
    цели три години as many as three years, three whole years
    цяла София/България all Sofia/Bulgaria
    цялден all day (long)
    цели три дни three clear days
    през цялото лято all summer long, the whole summer
    цяла нощ the whole night through, all night (long)
    цели седмици for weeks together, for weeks on end
    цял час a full hour
    спя цели 12 часа sleep the clock round
    цял е на баща си he is his father all over
    2. (истински) regular, real; veritable
    той е цял дявол he is the devil himself, he is the very devil
    ти си цял артист you are a regular/real actor
    това е цяла трагедия it's a real tragedy
    цяло престъпление е it's downright criminal
    не съм с целия си not be all there, have a screw loose
    * * *
    цял цѐлият прил., -а, -о, цѐли (и като същ.)
    1. entire, whole, all (the); full; ( непокътнат) whole, intact, in one piece; ( завършен) complete(d); ( несъкратен) unabridged; в \цял ръст (за портрет) whole-length, full-length; оставам \цял remain intact; по целия свят all over the world, throughout the world; през \цялото време all the time; с \цялата си сила with all o.’s might; с \цяло гърло at the top of o.’s voice; с \цялото си сърце from the bottom of o.’s heart; whole-heartedly; спя цели 12 часа sleep the clock round; това е \цялата работа that’s the long and the short of it; цели седмици for weeks together, for weeks on end; цели сто долара a cool hundred dollars, a hundred dollars, no less; цели страници pages and pages; цели три години as many as three years, three whole years; цели три дни three clear days; целият е в рани he is a mass of wounds; целият съм покрит с кал be mud all over; \цял билет full fare; \цял ден all day (long); \цял е на баща си he is his father all over; \цял потънал в скръб grieved all over; \цял час a full hour; \цяла година a whole/a full year; \цяла нота муз. semibreve; \цялата история на римската империя the whole span of Roman history; \цяло число a whole number, мат. integer;
    2. ( истински) regular, real; veritable; той е \цял дявол he is the devil himself, he is the very devil; • не съм с целия си not be all there, have a screw loose.
    * * *
    entire: The цял house was destroyed. - Цялата къща беше разрушена.; whole: a цял number - цяло число; full: a цял hour - цял час; integral ; integrate (цялостен); all over: цял the world - по целия свят; overall ; perfect ; thorough ; total (за сума); unabridged ; unbroken ; complete (завършен); all: with цял my heart - с цялото си сърце, I was here цял the time. - Бях тук през цялото време.; integer - цяло число (мат.)
    * * *
    1. (завършен) complete(d) 2. (истински) regular, real;veritable 3. (непокътнат) whole, intact, in one piece 4. (несъкратен) (complete and) unabridged 5. 2 часа sleep the clock round 6. entire, whole, all (the);full 7. ЦЯЛ билет full fare 8. ЦЯЛ е на баща си he is his father all over 9. ЦЯЛ потънал в скръб grieved all over 10. ЦЯЛ свят знае everybody knows 11. ЦЯЛ час a full hour 12. ЦЯЛa София/България all Sofia/Bulgaria 13. ЦЯЛa година a whole/a full year 14. ЦЯЛa дузина a whole/a round dozen 15. ЦЯЛa нота муз. semibreve 16. ЦЯЛa нощ the whole night through, all night (long) 17. ЦЯЛa страница a whole/a full page 18. ЦЯЛo престъпление е it's downright criminal 19. ЦЯЛата история на римската империя the whole span of Roman history 20. ЦЯЛден all day (long) 21. ЦЯЛо число a whole number, мат. integer 22. ЦЯЛото човечество all mankind, the whole of humanity 23. в ЦЯЛ ръст (за потрет) whole-length, full-length 24. имам болки по ЦЯЛото тяло ache all over 25. лицеЦЯЛото усмивки a face wreathed in smiles 26. не съм с целия си not be all there, have a screw loose 27. оставам ЦЯЛ remain intact 28. пo ЦЯЛ ата страна throughout the country;in the country at large 29. пo целия свят all over the world, the world over, throughout the world 30. през ЦЯЛата година all (the) year round, all the year, throughout the year;round the calendar 31. през ЦЯЛото време all the time 32. през ЦЯЛото лято all summer long, the whole summer 33. през целия си живот in all my born days 34. с ЦЯЛ ата си душа with all o.'s soul 35. с ЦЯЛата си сила with all o.'s might (and main) 36. с ЦЯЛо гърло at the top of o.'s voice 37. с ЦЯЛото си сърце with all о.'s heart, from the bottom of o.'s heart;whole-heartedly 38. спя цели 39. ти си ЦЯЛ артист you are a regular/real actor 40. това е ЦЯЛa трагедия it's a real tragedy 41. това е ЦЯЛата работа that's the long and the short of it 42. той е ЦЯЛ дявол he is the devil himself, he is the very devil 43. цели обувки boots 44. цели седмици for weeks together, for weeks on end 45. цели сто лири a cool hundred pounds, a hundred pounds, no less 46. цели страници pages and pages 47. цели три години as many as three years, three whole years 48. цели три дни three clear days 49. целият е в рани he is a mass of wounds 50. целият съм покрит с кал be mud all over

    Български-английски речник > цял

Страницы

См. также в других словарях:

  • сто́ик — стоик …   Русское словесное ударение

  • СТО — система технического обслуживания техн. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. СТО специальная теория относительности Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского… …   Словарь сокращений и аббревиатур

  • СТО — ср., числ. десять десятков, сотня. Сочтешь ли до ста? По сту рублей на брата. О сте рублях спор. Одним стом не покроешь. Перво сто. друго сто, третье сто и пр. двести, триста. Два ста, двести. мн. сотни или сот. Много ль сот, сотен добыл? Двести …   Толковый словарь Даля

  • СТО — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту …   Толковый словарь Ушакова

  • сто — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту …   Толковый словарь Ушакова

  • СТО — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту …   Толковый словарь Ушакова

  • сто — СТО, ста (см. §59), числ. колич. 1. Название числа 100. Помножить сто на сто. Написать сто. || количество 100. «Не имей сто рублей, а имей сто друзей.» (посл.) Увеличить во сто раз. Получить сдачу со ста рублей. Дать каждому по ста рублей (по сту …   Толковый словарь Ушакова

  • сто — числ., употр. часто Морфология: сколько? сто, (нет) скольких? ста, скольким? ста, (вижу) сколько? сто, сколькими? ста, о скольких? о ста 1. Сто это число 100. 2. Словом сто обозначают количество кого либо, чего либо, равное 100. Сто человек,… …   Толковый словарь Дмитриева

  • сто — сто, род., вин., дат., твор., предл. ста. В предложных и устойчивых сочетаниях: за сто и за сто, на сто и на сто, по ста и по сто, во стократ (во много раз), в сто раз и устаревающее во сто раз …   Словарь трудностей произношения и ударения в современном русском языке

  • сто — сто, род., дат., тв., предл. ста; считать до ста; со старублей; во сто крат; в сто раз; за сто; за сто десять; на сто; на сто десять; со ста рублями …   Русское словесное ударение

  • СТО — СТО, ста, колич. 1. Число и количество 100. За с. кому н. (больше ста лет). 2. (косвенный мн. сот, стам, стами, стах), со словами «много», «несколько». Такое количество каких н. единиц, предметов. Много сот рублей. Обойтись несколькими стами… …   Толковый словарь Ожегова

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»